Последната книга на Джеймс Патерсън, озаглавена "Средно училище:
Най-лошите години в живота ми", е под номер 1 в "Ню Йорк Таймс" и е
сред бестселърите в САЩ в момента. Писателят е автор предимно на книги
за деца и юноши. През 2010 г. той спечели наградата за книга на
Children's Choice, а от 2008 г. списва и сайта www.ReadKiddoRead.com,
посветен на това да помогне на родителите да открият книгите, които да
накарат децата им да четат. Пред CNN той споделя няколко важни стъпки по
пътя към превръщането на малките в запалени читатели.
За
много от децата в днешно време четене е нещо като мръсна дума и за
нежеланието им да проявят интерес към книгите отговорност носят най-вече
родителите, а не учителите. Джеймс Патерсън набляга, че е работа на
родителя да открие книгите, които ще предизвикат жаждата за четене у
децата им. Според него понякога това може да е толкова лесна задача,
колкото да научите детето си да кара велосипед с две колела или да
хвърля топка.
Когато синът му Джак е на 8 години, той все още не е
от страстните читатели и макар със съпругата му да са направили много
грешки, докато отглеждат детето си, Патерсън е уверен, че през осмото
лято на своя живот като родители те са успели да направят нещо правилно.
Казали са му, че няма да се налага да коси тревата, но ще трябва да
чете всеки ден. Обещали са му да му помогнат да намерят заедно книгите,
които да хареса, което са представили като гаранцията на мама и татко за
това, че четенето може да доставя радост. Така до края на лятото Джак
прочел дузина книги, а способностите му в четенето се повишили
главоломно.
Колкото повече, толкова повече Една
от простите, но много силни истини, на които нито родителите, нито
учителите разчитат, е, че колкото повече четат децата, толкова по-добри
читатели стават. Най-добрият начин за старт на страстта им е първата
книга, която им бъде дадена, да е такава, която да погълнат лесно и
бързо. Оттам насетне те сами ще започнат да искат още и още, казва
Патерсън. Според децата причина номер 1 да не четат е, че трудно намират
книги, които да харесат. Свободата и изборът са един от основните
ключове към това да се мотивират и вълнуват от това занимание.
Дали
ще четат книги за вампири, комикси, манга или книги за спорт - няма
значение, докато придобиват навика да четат. Един от другите въпроси, на
които Патерсън отговаря със "защо не", е и дали трябва да четат на
таблети. Другият му съвет е никога да не казвате на децата си, че дадена
книга е прекалено трудна или прекалено лесна за тях.
Училището трябва да има отношение Много
от училищата имат успех в това да накарат децата да четат, но защо
по-голямата част не успяват? Има множество прекрасни примери за
образователни модели в тази насока, но много училищни системи и
правителства не обръщат достатъчно внимание на проблема, който считат за
не толкова важен.
Американската програмата "Зарежи всичко и
чети" (Drop Everything and Read) например е брилянтен училищен метод,
използван в над хиляда училища, посочва Патерсън. В него в определен
период от деня децата и учителите оставят всички останали занимания
настрана и се отдават само и единствено на четене. Някои от училищата
във Вашингтон използват програмата "Знанието е сила" (Knowledge Is
Power), която изисква от учениците да четат минимум 20 книги на година и
да носят винаги в себе си четиво. Други училища пък се отказват от
практиката да купуват на учениците си учебници и дават парите изцяло за
литература, която предизвиква по-голям интерес у децата.
Друг
добър пример е училище в Бронкс, което има библиотека на ротационен
принцип, която предлага книги, публикувани и илюстрирани от ученици, а
децата обожават да четат нещо, написано от техни връстници. Библиотеката
на училище в Тексас има клуб за четвърто- и петокласници, наречен
BUBBAs, в който децата четат смешни и дори леко абсурдни книги като
"Отвратително - и ние го изядохме", "Дупки", което макар и не особено
образователно, предизвиква интереса им към четенето, а последствията за
навиците им са с положителен резултат.
Момчетата са по-трудни, но не и невъзможни читатели При
момчетата проблемът с четенето е малко по-голям, тъй като те по-трудно
откриват магия в това. За тях са интересни четива с повече картинки и
графики, комикси, смешни книги или такива с обща информация. Патерсън
препоръчва сайта GuysRead.com, където има заглавия и цели секции,
озаглавени "роботи", "как да построим нещо", "в космоса, но с
извънземни" и "най-малкото една експлозия" и според него е чудесен сайт
за отправна точка за родителите на момчета.
Момчетата обичат
четива като "Световните рекорди на Гинес", "Илюстрирана история на
рокендрола на The Rolling Stone", които обаче не се приемат с добро око в
училище. Това е огромна грешка, тъй като по-важно в случая е отношение и
желание за информация в писмен вид.
Модели за подражание Друг
голям проблем е, че често самите родители не са особено добър пример за
читатели, а най-добрите модели за подражание на децата идват от дома -
от братята, бабите, дядовците, родителите, сестрите. Важно е децата да
виждат как мама или татко чете и не е задължително това да са само книги
- вестниците също стават за четене.
Президентите и първите дами
на страните също могат да бъдат мощни модели за пример, допълва
Патерсън. В Англия например цялата страна празнува Световния ден на
книгата. Всеки малчуган получава пари, за да си купи книга по свой
избор, а повечето магазини правят намаления в този ден.
Холивудските
студиа и звезди също могат да вдъхновят децата да четат, но обикновено
не го правят. Явно много от филмовите режисьори смятат, че техен
обществен дълг е по-скоро да научат децата как да пушат. Веригите за
бързо хранене могат да започнат да поставят кратки истории в своите
детски менюта. Създателите на видеоигри могат да вмъкнат повече написани
истории в игрите си, което да се превърне дори в задължително условие,
за да може такава игра да се продава на деца.
