Сайт на село Калчево,обл. Ямбол

Кукери в село Калчево

snej — Sun, 02 Feb 2014 21:13:02 GMT

Два дни в Калчево звъна на звънците, шума на хлопките и подвикванията на кукерите ПО УСТАНОВЕНА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ТРАДИЦИЯ прогонват злите сили от всеки дом и двор.

Днес, 2 февруари 2014 г. силата им е още по-голяма, защото за първи път в селото ни е сформирана и игра детска кукерска група.

Тя се състои от 19 деца. Най-големият е Станимир Велев – на 13 г., а най-малкия е Тервел Кабрански - на 2,5 години.

Костюмите, с които играха малките кукери са автентични, изтъкани от техните баби и прабаби, а хлопките – наследство от техните дядовци.

Ръководител на групата е Христо Димитров.

Благословията на големите кукери:

Благославям те да пораснеш голям кукер! Да следваш традициите на своя баща, дядо и прадядо, на своя род и Родина! Да сееш добро, да жънеш добро, да благославяш добро! Кажете всички – ДА БЪДЕ! Разхлопайте хлопките!

Кукерските игри в с.Калчево датират още от 19 век. Те имат силна традиция в селото и се играят винаги първата неделя от м.Февруари.

Обичаят, който представят е известен сред местните хора като: оране-засяване-жътва и вършитба и представя целия земеделски цикъл до прибирането на реколтата .

Групата е носител на много награди сред които:

Кукерландия гр.Ямбол – два пъти голямата награда на Община „Тунджа” и два пъти лауреат

Стара Загора – три пъти лауреат

Попинци, Община Панагюрище – първа награда

с.Турия – награда за оригинално представяне

Раковски – награда за представяне на обича

А тази година преди една седмица, те се завърнаха от фестивала „Сурва” гр. Перник, където спечелиха златен медал в раздел „ За атрактивност на група от Източна България”.

Ръководител на групата е Христо Димитров.

Златна сватба в село Калчево

snej — Tue, 26 Nov 2013 08:15:09 GMT

С много настроение, песни, танци и сред верни приятели премина златната сватба на семейство Мария и Стоян Стоянови от с. Калчево. Организаторите – кметството Калчево и местното читалище, избраха радостното събитие да се проведе точно на Деня на християнското семейство – 21 ноември. При откриването на празника Димитрина Кабранска – секретар на читалището, подчерта, че „християнското семейство е „Ноев ковчег” в потопа на живота. То е школа за здрави, семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие и целомъдрие.”

Ритуалът по подновяването на брачните клетви и преподписване на семейния съюз извърши кметът на Калчево Петрана Георгиева. Тя развълнувано изтъкна: „Вашият съвместен съпружески живот не би бил напълно оценен, ако не се подчертаят грижите за отглеждането на децата, изграждането на техния характер и поведение, за тяхното образование… Вие сега сте възрастни, но вашият опит и житейска мъдрост са необходими за нашето поколение.”

По стара българска традиция последваха приветствия и наздравици за дълголетие, здраве и щастие. „Златните младоженци” получиха поздравителни адреси и подаръци от името на кмета на община „Тунджа” Георги Георгиев, от общинския съветник Митка Иванова, от кметството и читалището на с. Калчево, от новите си кумове Снежана и Христо Василеви, от децата си Нели и Валентин и от внуците Динко и Станимир, както и от всички свои приятели.

Златната сватба продължи с танци и песни, като най-игривите хоротропци и певци бяха юбилярите и техните наследници.

книга " Калчево през вековете"

snej — Thu, 14 Nov 2013 13:54:20 GMT

На 1 ноември 2013 година в народно читалище „Светлина 1929”, село Калчево, община „Тунджа”, се проведе творческа среща с доктора по история Иван Славов по повод книгата му „Село Калчево, Ямболска област през вековете”. Срещата откри Димитрина Кабранска, читалищен секретар.

Книгата и нейният автор бяха представени от председателя на Дружеството на писателите в Ямбол поета Тенко Тенев. „С много усилия успях да събера, систематизирам и анализирам ценни сведения и да проследя възникването и историческата съдба на село Мидирис през вековете… Надявам се, че всички читатели, чийто корени са от днешното село Калчево, ще посрещнат с интерес написаното”, отбеляза автора. За ценния краеведчески труд сподели свои мисли дългогодишният кмет на село Калчево и изявен общественик Атанас Илчев, редакторът на книгата Иван Драгов, читалищни дейци.

Иван Славов бе поздравен от издателство „Вилком” и от читалищното настоятелство. За краеведческия труд на д-р Иван Славов говори и заместник-кметът на община „Тунджа” Станчо Ставрев, който отправи сърдечни пожелания към автора и връчи дарове на Иван Славов и Атанас Илчев от кмета на община „Тунджа” Георги Георгиев.

Срещата продължи до късно вечерта с раздаване на автографи и задушевни разговори.

1 юни в Калчево

snej — Mon, 03 Jun 2013 11:39:18 GMT

За 1 юни тази година на централната детска площадка в с. Калчево, община „Тунджа”, бе организиран пъстър празник. Народно читалище „Светлина-1929” събра над 30 свои малки приятели, придружени от родители, баби и дядовци.

На празник като на празник, клоните на дърветата – всичко бе украсено с много балони, флагчета и весели гирлянди. Отдалеч се чуваха жизнерадостните детски песнички, с които са отраснали много поколения. Пяха, танцуваха и се забавляваха и малките, но и големите. Изненадите бяха много, наградите също.

Тържеството завърши с изобилие от лакомства, но най-голяма радост предизвикаха сладоледите. Децата се сбогуваха с организаторите от читалищното настоятелство с очакване за следващите празници през юли и август, когато всички отново ще се съберат.

Д. Кабранска-читалищен секретар

24 Май - Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура

snej — Tue, 28 May 2013 09:21:02 GMT

... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славоне книги да четат.
Иван Вазов

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 162 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.

Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.

Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б.

Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия.

Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

За Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело:

Тропар на светите Братя

Яко Апостолом единонравни и словенских стран учителите Кирилле и Методие Богомудрии, Владико всех молите, вся язика словенския утвердити в Православии и единомислии, умирити мир и спати души наша...

Из Житието на Св. Константин-Кирил Философ

Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римския папа, нито Григорий Богослов, нито и Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със своя език...

Черноризец Храбър (IX-X в.)
Из `За буквите`

И така, изпърво славяните нямаха книги, но с черти и резки четяха и гадаеха, бидейки още езичници.....

Подир това човеколючивият Бог: Смили се над славянския род, та му изпрати Св. Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинолюбив, който им сътвори тридесет и осем букви...

А славянските книги сам Константин, наречен Кирил, и буквите сътвори, и книгите преведе за малко години, а онези мнозина, седем души, за много години техните букви наредиха, а седемдесет души направиха превода. За това славянските букви са много по-свети и повече за почит, защото свет мъж ги е сътворил, а гръцките - елини езичници.

Д-р В. Сл. Киселков
Из `Трям за българските апостоли. Славянските първоучители`

Велико и свято е делото на Кирил и Методий, обаче, не само поради благодатните си последици за нас и за славянството изобщо; велико е то и като личен подвиг, какъвто нему равен, невъзможно е да се намери в историята на народите.

Проф. Георги Бакалов
Из `Старобългарската писменост и европейската култура`

Създаването на първообразната глаголическа азбука и възникналата поради нея писменост е не само пробив в трипластовата броня на европейската рутинна традиция. Сътворената от светите Братя азбука е езиков феномен с премислена структура и ясна филологическа концепция. Тя е най-значимият факт в културната събитийност на деветия век, защото формира един литературен език на народна основа. 38-те буквени знака изразяват силабиката на славяноезичната реч до най-малките й нюанси. С това се конституира наличието на едно фонетично езиково богатство, което без типичните си изразни средства би загубило специфичното си звучение.

Материала подготви
доц. д-р Красимира Алексова,
Катедра по български език,
СУ "Св. Климент Охридски"

Днес е Гергьовден - Денят на храбростта

snej — Mon, 06 May 2013 09:34:22 GMT

Фотограф: Юлия Лазарова

Днес, на 6 май, православните християни празнуват Гергьовден, а България - Деня на храбростта и празника на Българската армия.

По традиция в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София започва празничен Водосвет на бойните знамена и Знамената-светини. Водосветът ще бъде отслужен от Негово Светейшество Неофит - Патриарх Български и Митрополит Софийски. Ще бъдат поднесени венци и цветя в памет на загиналите български воини.

Военният парад ще започне в 10.00 ч. на площад "Княз Александър I" в София. В 10.20 ч., докато Гвардейският представителен духов оркестър изпълнява националния химн, ще бъдат произведени 20 артилерийски салюта.

В парада ще участват над 500 военни. В седем представителни блока ще преминат военнослужещите от Военна академия "Г.С. Раковски", Националната гвардейска част, участниците в мисии и операции по поддържане на мира, военнослужещите от Сухопътни войски, Военновъздушните, Военноморските сили и Съвместното командване на силите.

В парада ще участват Гвардейският представителен духов оркестър и знаменен взвод на Националната гвардейска част със Знамената-светини: Самарското знаме, знаме на Стиляна Параскевова, знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, знаме на 1-ви конен полк, знаме на 15-ти Ломски полк, знаме на 13-ти Рилски полк, знаме на 24-ти Черноморски полк, знаме на 25-ти Драгомански полк.

Денят на Храбростта ще бъде отбелязан и в градовете Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Карлово, Плевен, Ямбол, Асеновград, Айтос, Горна Оряховица, Русе. Военнослужещите от въоръжените сили ще поднесат венци и цветя в памет на загиналите български воини.

На този ден представители на Министерството на отбраната ще участват в църковно-военен ритуал на военното гробище в с. Ново село, Струмишко, Република Македония. Те ще поднесат венци и цветя в памет на загиналите български воини.

Националният военноисторически музей ще представи изложбата "Измерения на храбростта" и по традиция ще обяви "Ден на отворените врати" за жителите и гостите на София. Безплатно ще посрещат посетители и филиалите във Варна - Военноморският музей и Парк-музеят "Владислав Варненчик".

Покровител на войската е християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец, честван днес от православната църква. Светията е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Съвсем млад постъпва във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Заради привързаността си към Христовата вяра Георги е бил хвърлен в тъмница, подложен на изтезания и обезглавен през 288 година. Според житието светецът поразил с копието си змей, който опустошавал околността.

В народния календар св. Георги е схващан и като повелител на плодородието и покровител на овчарите и стадата. Затова традицията поверява на този ден на трапезата да има агнешко месо. Празникът включва и гергьовденското люлеене - на вече разлистено дърво се връзват люлки като се вярва, че по тях силата на растенията се пренася върху люлеещите се моми или ергени.

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.

11 април Международен Ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните

snej — Wed, 03 Apr 2013 08:50:32 GMT

Международният Ден на пострадалите от фашизма и войната е избран и обявен от международната федерация на борците от Съпротивата и пострадалите от фашизма .

     На 11 април 1945 г. при настъплението на американската армия в Тюрингия въоръжени лагеристи от Бухенвалд нападат стражевите кули и предизвикват бягството на германските войници.

     Денят се чества и като Международен Ден на бившите политзатворници и концлагеристи.
Бухенвалд бил построен на върха на планината Етелсберг, издигаща се близо до град Ваймар, административен център на Тюрингия.

     Ваймар е известен с това, че там са живели и работели Шилер и Гьоте; тук през 1919 година била приета конституцията на германската република, получила по-късно названието Ваймарска.

     През юли 1937 година на планината Етелсберг бил построен концлагер за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, "асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи ,представители на религиозната секта "Свидетели на Йехова” и хомосексуалисти.

     Същевременно, в лагера са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери - Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.

     Когато започнала Втората световна война, там започнали да докарват затворници и от други държави – в момента на освобождаването 95% от затворниците не били германци. През април 1945 година 3-та дивизия на американската армия освободила затворниците от Бухенвалд. Войниците и офицерите от СС успели да избягат. Участниците от лагерната Съпротива отворили вратата на американците.      От 1937 до 1945 години през лагера преминали 250 хиляди човека, над 50 хиляди от които загинали.

     По-късно основен контингент стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света и пр. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата "Беринг" от Марбург и на берлинския институт "Роберт Кох". Затворниците са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.

     През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът "Дора" - в началото като подразделение на "Бухенвалд", а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер.

     През 1945 г. през "Бухенвалд" преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия

     Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия.

     През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера

65 години от освобожденито на концлагеристите в лагера "Освиенцим" от войските на Първи Украински фронт

11 април Международен Ден на пострадалите от фашизма и войната

ЧЕСТИТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ

snej — Mon, 25 Mar 2013 12:21:41 GMT

Благовещение е, не излизайте гладни и без пари!
Благовещение винаги се празнува на 25 март.
Всички християни - православни, католици и протестанти, празнуват днес един от най-големите празници - Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството.
Според Библията на този ден Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството - сина Божий Исус Христос.
Според народните вярвания на този ден се става рано, за да е богата годината.
Всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
Празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля.
В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде "нещо зелено" - коприва, спанак, лапад.
Според народните вярвания на този "благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца.
През деня всяка отрова губи силата си.
Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове.
Имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.

Два празника в Калчево

snej — Fri, 15 Feb 2013 13:00:39 GMT

За три дни в Калчево се проведоха два празника. В петък вечерта – 1 февруари 2013 година, за първи път „Празникът на виното” събра ценители и производители на божествения еликсир.

Помещението се оказа тясно за желаещите да се включат в атрактивната надпревара за „най-добро домашно вино”. Участниците в конкурса бяха 15, които представиха 17 вина за дегустация, съобщи сайтът Ямболкси новини.

Опитно жури в състав: Иван Начев- инженер-технолог по винопроизводство и Тодор Панков – технолог винопроизводство, оцени победителите в отделните категории за 2013 г.: Бяло трапезно вино - Георги Стоянов Георгиев; Червено трапезно вино - Тодор Христов Христов.

Песните, танците и веселото настроение продължиха до полунощ, когато чухме звънците на кукерите.Тридесет и пет кукера извадиха от сандъците на бабите си писаните сукмани, сложиха маските, изработени по различен начин на страшни животни с рога, пера и кожи и тръгнаха да обикалят в събота селото и къщите, за да прогонят „злите духове” и да остане надеждата за добър живот и голямо плодородие. А в неделя след обяд, на площада на селото, пред всички жители, направиха своето традиционно „оране-засяване-жътва и вършитба”, след което изиграха кукерското си хоро.

Организатор на празниците е народно читалище „Светлина-1929”, село Калчево.

Бабинден

snej — Tue, 08 Jan 2013 09:09:53 GMT

Бабинден (нов стил) - е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Празникът се свързва с три основни
елемента:
1. Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
2. Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
3. Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.