Именници: Петко, Петкана, Параксева, Пенчо, Пеньо, Пенка Обредна трапеза: месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми от лозови листа Петки ¬- народен празник, свързан с някои предхристиянски елементи. В планинските райони на Петки се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа -¬ не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. След оплождането на овцете те изпичат пресни питки. Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапеза, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди да се хранят, жените си раздават една на друга парче хляб. На първия понеделник преди Петковден в Източна Тракия се изпълнява обичаят Господя църква -¬ прави се общоселски курбан. Първата събота преди Петковден (кокоша църква, бож дух) в жертва се принасят само кокошки. В съботата преди Петковден в някои райони е Петковската ЗАДУШНИЦА. В християнската религия Преподобна Параскева-Петка Епивацка, Търновска (X-XI в.) е светица и отшелничка, родена в гр. Епиват, Тракия. Мощите на светицата са един от трофеите, които донася цар Иван Асен II след Клокотнишката битка. Налагането на култа към св. Петка провокира написването на редица литературни творби, между които най-известно е житието на св. Петка, дело на патриарх Евтимий.
Църквата”Св.Петка” в с.Калчево,обл.Ямбол Света Петка се почита като покровителка на жените и на женските домашни дейности. Петковден поставя началото на вълчите (мишите) празници и на есенните жертвоприношения на черни кокошки, наричани още "кокоша черква". От Петковден хората започват да устройват и семейно-родовите празници, посветени на анонимния дух-покровител на семейното огнище. На този ден на мегдана се извива първото голямо смесено хоро, наречено "сгляда на момите". На него се ловят "замомелите се" моми, а възрастните гледат отстрани и си харесват снахи.
