Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На
празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи
неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и
сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ
на неверника антихрист
Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и
светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското
дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го
пуснат.
Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги.
Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки.
Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял.
След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата
страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал
Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали
конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за
свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция
стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов
за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата
къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на
дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници,
овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на
най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или
агънце.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година:
ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят
пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една
тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е
дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за
именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са
здрави именниците цяла година.
На Димитровден на трапезата се приготвякурбан или гювеч от овнешко,
яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена.
Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица,
пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Житието на св.Димитър е преплетено с това на св.Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден Над 4 100 жители на община Ямбол отбелязват имен ден на Димитровден.
Името на светеца носят 2 456 мъже в града. С име Митко в Ямбол са 383
души, а списъкът се допълва от Димо - 273 представители, Деян - 113
души, както и Митьо - 48 ямболлии. При именничките най-често срещаното
име в Ямбол е Митка - 277 дами. Други 225 жени са по документи
Димитринка, има и три Димитричка. С име Димка са 127 жени, а повод за
празнуване имат още 54 ямболлийки с име Митра, както и 33 дами,
именувани Мита.