Празникът в чест на Св. Параскева (Параскева на гръцки означава
"петък" оттук и българския варинант - Петка)- Света Петка Търновска -
Петковден, се смята за завършек на есента, а с това и на активния
стопански цикъл. Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края
на Х и началото на ХІ век. Нейно родно място било селището Епиват близо
до град Каликратия (Мраморно море), а родителите и били благочестиви и
уважавани християни. Още като десетгодишна св. Параскева чула в храма
гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Сменила дрехите
си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Напуснала
дома си и обходила светините на Константинопол, заминала за Светите
места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската
пустиня. Тя следвала примера на св. Мария Египетска, като живяла тук
много години. Предусещайки смъртта си, тя се завърнала в Епиват и след
две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време
вече нямало нейни живи роднини и била погребана вън от градските стени
като чужденка.Дълги години гробът на светицата бил забравен - когато
наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали
видение, в която Св. Параскева била с царски одежди и заобиколена от
Христови воини. Тя помолила да извадят мощите и да ги пренесат.Св.
Параскева е била известна в земите на византийска Тракия и когато след
битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал
българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал
мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било
пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван
Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ
за пренасянето на мощите и в Търново. Най-големият връх в
увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх
Евтимий житие, което става известно, дори в средновековна Европа.На този
ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още
като овча сватба или мърлене.
В битовото християнство Света Петка се
почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене,
тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни
специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква,
Господева черква, Божи дух. Именници са Петка, Параскева, Парашкева,
Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.
Смята се, че празникът слага край на лятото и есента и начало на
зимата.
В планинските райони на Петковден се извършват обреди, които имат връзка
с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане.
Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не
плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав
добитък. След оплождането те изпичат пресни питки и ги раздават със
същата цел.
Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова
къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща
трапез, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди
ядене жените си раздават една на друга парче хляб.