17/07/2011
Ханс Кристиан Андерсен - "Славеят"
В Китай, както знаете, императорът е китаец и всички около него са също
китайци. Тая история се случи преди много години и тъкмо затова
заслужава да се чуе, докато още не е забравена.
Палатът на императора беше най-хубавият палат в света. Той бе направен
цял от най-скъп порцелан, но толкова тънък, че опасно беше дори да се
докоснеш до него. В градината растяха най-чудни цветя и към най-хубавите
бяха привързани сребърни звънчета, които звъняха, за да привличат
вниманието на минувачите. Да, в градината на императора всичко беше
много умно измислено! Тя беше толкова голяма, че и сам градинарят не
знаеше де и е краят. Като вървеше нататък из градината, човек можеше да
стигне до една гъста гора с високи дървета и дълбоки езера. Гората се
простираше до самото море. Големите кораби можеха да идват чак до
дърветата, а на едно от тях, между клоните, си беше свил гнездо славей.
Тоя славей пееше тъй хубаво, че дори и бедният угрижен рибар, който
излизаше нощем за риба, се спираше да го слуша. „Господи, колко хубаво
пее!" — си казваше той. Но после, като си спомнеше за работата, рибарят
отминаваше нататък и забравяше певеца, за да се захласне отново в
песента му на следната нощ и да повтори пак същите думи: „Господи, колко
хубаво пее!"