Свети Трифон се счита за пазач на лозята. Той е бил мъченик, светец лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч.

Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение.

Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на древните траки. Пировете с вино на тракийските владетели Ситалк и Севт впечатлили древногръцки автори като Аристофан, Ксенофонт и Демостен.

”Земя на хубавото вино” - наричали в древността Тракия. Тракийският бог на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис, е предшественик на християнския покровител на лозарите Св. Трифон.

Основен празничен обред е зарязването на лозята. Той се изпълнява обикновено от мъжете лозари, макар че на места в Югозападна България зарязват жени, моми и ергени или двама съпрузи.

Сутрин след църковна служба мъжете поемат на групи към лозята. На лозята си стопаните се прекръстват към изгрев слънце, отрязват няколко пръчки от една или три лози в средата или в краищата на лозето, поливат корените и отрязаното място с вино, а някъде посипват и пепел. Със светената трифоновска вода поръсват лозите.

Със зарязването в лозята се слага мъжка трапеза с донесеното от дома. Отрязаните лозови пръчки са натопени в бъклиците с вино; навити са на венец върху калпаците или преметнати през рамо на лозарите. Трифонският венец се отнася вкъщи и се поставя пред иконата.

След зимния слънчев кръговрат Трифон Зарезан е първият празник, чиято обредност с инициален стопански характер се изпълнява сред природата.

Ритуалът има свои варианти в различните райони. На места зарязват ритуално само по три или пет корена по ъглите и в центъра на лозето. В други райони се гледа кой лозар ще успее да отреже най-много лозови пръчки и по това се съди кой е най-добрият стопанин. Но навсякъде лозарите избират свой ”цар” на лозята за започващия земеделски сезон. Вярва се, че неговите умения и благополучие ще се предадат и на всички останали лозари.

Затова в повечето случаи селяните избират най-посветения в тайните на лозарството или притежателя на най-големи и най-хубави лозя. За избрания цар се прави корона от отрязаните лозови пръчки.

След това ритуално начало на лозарската работа, вече може да започне по-веселата част от празника. Всеки от мъжете е донесъл бъклица с вино сред лозята. Но най-напред с вино се поливат зарязаните лозови корени.

Това е още един магически ритуал за изобилна бъдеща реколта.

След това вече мъжете могат и сами да се порадват на виното. Колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон, според народното поверие. Така че през целия ден лозарите щедро се черпят с вино. Има дори обичай да къпят във вино своя новоизбран цар.

Започнал рано сутринта сред лозята, празникът се пренася после и в селото. Шествие на лозарите обхожда всички къщи. Навсякъде домакините излизат да ги посрещнат, да ги почерпят с вино и да получат благословия от царя на лозята.

Когато завършат своята обиколка, лозарите се събират на празнична трапеза в дома на новия цар. В някои села обичаят е дори всеки от лозарите да приготвя празнична трапеза и да кани в своя дом останалите. И така празникът продължава чак до вечерта. Всички участват в това веселие, вдъхновено от виното.