На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. е превзета Одринската крепост - завършва една от блестящите операции на Българската армия през Балканската война (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи. Крепостта е превзета от Втора българска армия под командването на ген.-лейт. Никола Иванов по време на Балканската война (1912 - 1913 г.). Одринската крепост капитулира и комендантът й Шюкрю паша се предава заедно с всички офицери и целия гарнизон от 60 000 души. След петмесечна обсада, на 23 март 1913 г. (10 март ст. ст.) командващият Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов, дава заповед за последна и решаваща атака на Одринската крепост. Атаката започва на 24 март 1913 г. (11 март ст. ст.) - за две денонощия българската армия успява да разкъса огражденията, да пробие фронтовата линия при Айвазбаба, Айджиоглу и други фортове и да превземе непревземаемата военна крепост. Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии на започва щурм за овладяване на "непревземаемата" Одринска крепост. Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на войната Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете (Айвазбаба - Айджиолу) в източния сектор на турската отбрана, а демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.