България чества 126-тата годишнина от Съединението
България празнува днес 126-тата годишнина от обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник през 1998 г.
След
Берлинския конгрес от 1878 г., България е разделена на Княжество
България и Източна Румелия, която остава в пределите на Османската
империя. Останалото под османска власт население започва движение за
обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Българският
таен централен революционен комитет /БТЦРК/, за да осъществи
обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и
комитети "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТЦРК
застава Захари Стоянов, който взима решение Съединението да стане под
скиптъра на княз Александър Първи Батенберг. На 6 септември 1885 г. в
Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики /Продан Тишков/ и на майор
Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия
Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, начело с Георги
Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към
Княжество България.
Два дни по-късно княз Александър Първи
Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема
да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Князът
пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги
Странски. На 5 април 1886 г. в двореца "Топхане" в Цариград, по време
на Цариградската посланическа конференция /24 октомври 1885 - 5 април
1886 г./ делегатите на Великите сили - Германия, Австро-Унгария,
Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват
българо-турска спогодба, с която се признава Съединението.
Денят
на Съединението се чества и като празник на Пловдив. Тази вечер на
площад Съединение в града ще се състои тържествената заря-проверка.
Преди
това комитет "Родолюбие" ще направи възстановка на събитията от преди
126 години. В Регионалния исторически музей днес се открива изложбата
"Дарителството - памет за утре", която представя дарения и дарители на
музея през последните 20 години.
По повод годишнината, преди
обяд, в катедралния храм "Св. Богородица" ще бъде отслужен молебен от
Пловидвският митрополит Николай. В знак на признателност ще бъдат
положени цветя пред паметника на Захари Стоянов и на майор Райчо
Николов, участник в събитията през 1885 г. През целия ден на открити
сцени на пл. "Централен" и пл. "Стефан Стамболов" ще има концерти с
участието на вокални и танцови състави от града и на Биг Бенд "Пловдив"
и солисти.
