Арх. Борислав Игнатов е роден във Варна. Завършил е УАСГ в София през 1995 г. и Колумбийския университет в Ню Йорк през 2006 г. Работил е за няколко от най-големите архитектурни фирми в света, като "Perkins + Will Architects". Преподавал е в Колумбийския университет. Лицензиран архитект е в САЩ и България, където неговото архитектурно бюро "Игнатов Архитектс" има представителства.

На страниците на престижното издание проектът на арх. Борислав Игнатов е в компанията на последните реализации на звездните архитекти Сантяго Калатрава, Норман Фостър и Заха Задид. Така "Къщата Дърво" край Варна се нарежда до знакови сгради като залата "Зенит" в Сен Етиен, Франция и най-високия небостъргач в Скандинавия – "Turning Torso" в Малмьо, Швеция.

Пътят към признанието за "Къщата Дърво", известна и като "Къщата със зимна градина", минава първо през наградата за иновативност за 2010 г. на Съюза на архитектите в България. Следва я конкурсът "Къща на годината 2010" на WAN (www.worldarchitecturenews.com) и Световната организация на архитектите UIA, в който тя е сред 25-те селекционирани сгради. Отзиви за проекта са публикувани в множество български и англоезични периодични издания за архитектура.

"Къщата дърво" е собственост на варненския бизнесмен Георги Бонин и се намира в околностите на Варна. Завършена през тази година, "Къщата дърво", се е настанила в скат над борова гора и грабва със сдържана, но завладяваща съвременна визия. Уникалността на проекта на арх. Борислав Игнатов се дължи преди всичко на съвременната устойчива еко концепция, развита с отчитане на особеностите на терена и с респект към природата. 

Къщата започва да расте на терен, който е напълно компрометиран от човешката дейност – дълги години използван за добив на пясък, ерозирал а накрая наводнен и превърнат в сметище. Първият голям плюс на проекта е, че връща на природата отнетото от човека през годините.

Сградата е буквално вградена в съществуващия ерозирал изкоп на бившата пясъчна кариера. Така се запълва липсващото от релефа, което спира ерозията и позволява възстановяването на местната екосистема. Масивни стени от запад и север допълват защитата от лятното пренагряване и зимното преохлаждане.

Издигането на къщата се случва наистина по модела на дървото. Корените са дълбоко в земята – това са 6 геотермални сонди на дълбочина от 100 метра, които осигурят топлината за жилищните помещения и зимната градина по един енергоефективен и незамърсяващ начин. Тази градина оформя короната на къщата.

"Идеята ми беше да подчиня жилищните функции на природните – обяснява арх. Игнатов. - Зимната градина е основната функционална, естетическа и природосъобразна характеристика на къщата. Тя балансира вътрешния микроклимат през всички сезони с голямата си топлинна маса, освежава въздуха с кислород и аромати на цветя, и е основно място за съзерцание на природата, за срещи и разговори."

Стволът и клоните на идеята за дървото се разпознават в пропорционалната геометрия на стоманобетонната конструкция - решена с централно антисеизмично ядро и фасадни носещи рамки без вътрешни колони. Специална асансьорна шахта в ядрото позволява и достъп на хора с нарушена подвижност на всички нива. Диагоналните, вертикалните и хоризонталните елементи по южната и източната фасада чертаят тектониката на сградата, следвайки силовите линии. Материалите на градежа са естествени – към бетона се добавят камък, дърво и много стъкло.

Още от пръв поглед къщата изненадва със своя остъклен скатен покрив, обърнат обратно - към вътрешността на сградата. В него е интегриран и слънчев колектор за загряване на битовата вода. Но ефектният покрив не е самоцелно естетско предизвикателство. Той функционира като част от цялостната система за събиране на водите за напояване на градината. В нея се включва и био-активната пречиствателна станция, която събира отпадните води и ги превръща в естествен компост. Съществено значение за намаляване на въглеродния отпечатък на къщата има и изборът на местни фирми и материали.

В добавка към това в парка на "Къщата дърво" са запазени всички съществуващи дървета и озеленяването е извършено с натурални устойчиви растителни видове, характерни за местността. Тъй като не са използвани култивирани или вносни растения, местният микроклимат също е запазен.