Празникът се чества винаги седем седмици преди Великден и поставя
началото на най-продължителния пост през годината - до Великден.
Обредността е подчинена на подготовката за този пост и носи идеята за
"последно облажаване". Вечерта на празника при родителите се
събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от
млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени
яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и
обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана
парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в
кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще
бъде жив и здрав през цялата година. Празникът е известен още и
като Неделя на Всеопрощението. На този ден по-младите обикалят по-стари
роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни
братя и сестри, и навсякъде по-младите искат прошка за изминалата година
и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на
прошката: "Прощавай, мале, тате..." "Просто да ти е, Господ да прощава" е
задължителният отговор. На този ден се четат Христовите думи:
"Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма
да прости съгрешенията ви." Характерен за празника е обичаят
Оратници, свързан със запалването на празнични огньове. Традицията
повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните
поверия носи здраве.
