От деня, в който през юли 1878 г. Берлинският договор урежда статута на
Княжество България и Източна Румелия българският народ живее с една
едничка мисъл. Краят на петте века чуждо подтисничество да бъде украсен с
истинската Независимост!
И това се случва, макар и 30 години по-късно, на 22 септември 1908 г.
Преди това, през 1885 г. разделената на две части родина се е обединила в
едно, а с акта на Съединението е даден старт на процеси от които няма
връщане назад.
Така на днешния ден преди 104 години в старопрестолния град Велико Търново излиза "Манифест към българския народ", провъзгласен от Фердинанд I и членовете на правителството на Александър Малинов.
Моментът е великолепен за подобна стъпка. Великите сили се вълнуват от
френско-германския спор в Мароко, от предстоящото присъединяване на
Босна и Херцеговина към Австро-Унгария, както и от преврата на
младотурците на прага на Европа.
Действието на обявяването на Независимостта все пак не се харесва на
Империята, която заплашва с война. България мобилизира военните си
части, но до сблъсъци не се стига, тъй като кризата е решена по
дипломатически път.
На следващата година Независимостта е узаконена от Големите с три
договора между Русия, България и Турция. Ставаме царство, а княз
Фердинанд приема титлата Цар на България.
От деня, в който през юли 1878 г. Берлинският договор урежда статута на
Княжество България и Източна Румелия българският народ живее с една
едничка мисъл. Краят на петте века чуждо подтисничество да бъде украсен с
истинската Независимост!
