Празникът най-вероятно е древен езически обичай, запазен
единствено от българите. На 1 март всичко живо - хора, дървета, животни
трябва да се закичват с мартеници, направени в бял и червен цвят, за
здраве и успех. Мартеницата се сваля при виждане на щъркел, лястовичка,
кукувица или на цъфнало дръвче. В някои райони има традиция се носи до
9-ти март - църковния празник Свети 40 мъченици, или до 25-ти март -
църковния празник Благовещение. На този празник всеки подарява на
близките си специален амулет - мартеница, която нарича за здраве и сила
през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 март,
когато започва новата стопанска година. Традиционната мартеница се прави
от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната
конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо
червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и
дава жизненост на всяко същество. В народните представи баба Марта -
весела и сърдита се свързва с настъпването на пролетта, затова във
фолклора март е наричан "женски месец". Старите хората казвали, че
времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е
сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце.
Етнографски проучвания отчитат, че обичаят в българските земи изисква в
първия ден от пролетния месец всички да се закичват с мартеници,
направени от усукан бял и червен цвят, за здраве, успех, плодовитост и
против уроки. Белият цвят е символ на чистота и невинност, на радост.
Червеното е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на
зачеването и раждането. Ако правите сам мартеница, конецът задължително
се усуква наляво. В Родопите мартениците се правят от много цветове, в
Софийско част от основните цветове са синьо и червено. Синият цвят е
свързан с небето и водата. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве,
възраждане, празничност. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка
домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да
разсмее Баба Марта. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките
на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на
овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди
съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в
червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта
спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с
червена забрадка, обута в червени чорапи. Народните суеверия за червения
цвят са, че е магично средство за предпазване от болести - затова на
млади жени, момичета и децата, са връзвали червен конец. Бялата вълна в
мартеницата предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила.