На
1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки.
На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики-
eдин от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.
Свети Василий е роден в град Кесария
Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При
формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и
баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в
християнските ценности.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане.
Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на
Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и
сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.
Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който
изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове.
И пак, както коледарите носят със себе
си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени
с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се
използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
Вечерта срещу Сурваки стопанката
приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени
кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват
дряновите пъпки. Освен в тези късметqи в баницата се слага и пара. Като в
дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва
баницата.
Народът смята дряновото дърво за едно
от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и
разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват
в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и
ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната трапеза на Васильовден е
богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите
духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети,
присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони
на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той
се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
На Васильовден имен ден имат Васил,
Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий,
Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко,
Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
|