Велики Заговезни – Месни и Сирни Заговезни (Прошки, Поклади)
Има няколко заговезни през годината. Те са в зависимост от съществуващите пости. Това са „Петрови пости”, „Богородични пости”, „Коледни пости”. Последният ден преди запостяването се нарича „Заговезни” или „Поклади”. Той се характеризира преди всичко с приготвяне на тържествена трапеза, отрупана с обилни и блажни ястия. „Великите пости” обаче се отличават и с това, че в тяхна връзка има два пъти „Заговезни”, а не един, както пред другите. Това са именно тъй наречените „Месни заговезни” и една седмица след тях „Сирни заговезни”. На месните се заговява от месо и цялата седмица след тях се ядат ястия, в които блажното може да бъде само от млечно и яйчено естество. Затова тази седмица е известна като „Сирница”. Народните обичаи, които стават на някои от тези заговезни, наричани с общото име и „Велики заговезни”, са присъщи и за цялата седмица. Най-характерни са заговезнишките огньове и карнавалните игри и забави. Най-много обичаи все пак са съсредоточени във вторите заговезни – „сирните”, които поради едни от тези обичаи се наричат и „Простени поклади” или „Прошки”. Този обичай се състои в едно всеобщо взаимоопрощаване. Според него, всички по-млади са длъжни да присъпят към по-старите и да поискат прошка за всички волни или неволни прегрешения към тях. Възрстните са длъжни да дадат поисканата прошка. Всички кумци и кръщелници искат подобно опрощаване от кумове и кръстници, снахите – от свекърите, синове и дъщери от родители и т.н. Това взаимно опрощаване в много случаи става твърде церемониално, особено когато бива между младоженци и техните близки. То бива съпроводено с поднасяне на дарове, с поклони, с ръкоцелувания и угощение. Не по-малко интересни и мили са опрощаванията на случайно срещащите се познати и приятели по улиците и площадите на селата: всеки всеки му предлага ръка и съдинка с вино или ракия за почерпка, всеки прозинася „Па прощавай!”, „Простено да е!”. На заговезнишката трапеза се устройват и различни шеговити забави. Най-разпространената е „Хамкането” или „Ламкането”, което се състои в това, че се завързва с връв за тавана халва или варено яйце и децата се състезават да хванат вързаното само с уста, без да си помагат с ръце. Усилията и нацапването при това състезание предизвикват голям смях и закачки. На много места се спазва традицията, конецът на който връзват яйцето или халвата да е червен. Този конец се смята за лековит за малките агнета, ярета или телета. На други места, след като свърши „Хамкането”, запалват конеца и по изгарянето му гадаят за дълголетието на този или онзи от семейството. Опрощаването е обичай, създаден под влиянието на църквата, а забавите и гаданията с конеца са типични пролетни гадания и състезания. Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него, започва Великият пост. Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”. В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или бутурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък (подострена пръчка, на върха на която е стрелата на която има специална дупка за да се закрепи успоредно на пръчката и по-голямо дърво или сопа с която се удря пръчката) запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате”. „Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.
